Варна
Варна е третият по големина град в България с население от над 314 000 души. Наричан е “морската столица” на страната, тъй като е най-голямото населено място по Черноморието. Градът е разположен в долина между Френгенското плато и плато Аврен. Варна има дължина над 11 км, а ширината, включително новопостроените жилищни райони, достига 9 км. Градът е с амфитеатрална форма, следвайки извивките на варненския залив.
Забележителности
Римски терми
Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна, Римски терми /бани/ са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка вдигната на повече от 7000 кв.м площ.
Дебелите й стени са строени по специфична технология, редуваща каменен зид и пет-шест реда плътни глинени тухли.
Вътрешните стълби и сводовете на вратите са оформени от огромни каменни блокове, а на места все още личат фрагменти от великолепни мозайки. Те, заедно с многочислените декоративни мраморни фрагменти, колоните и капителите, говорят за пищната декорация, с която е била украсена сградата.
Преминавайки през просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, посетителите на баните са влизали в огромна зала, наречена “Балестра”. Изключителен интерес и до днес представлява отоплителната система, свързана с двойния под и специалните кухини, които отвеждали някога топлия въздух чак до покривната конструкция на термите.
Градският часовник
Идеята за издигане на представителна кула за градски часовник се реализирала през 1888 г., когато общината поръчва изработка на проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра. Мястото не е било избрано случайно - новият часовник в градската градина и катедралата са очертавали тогавашния център на града. Тъй като зала "Конкордия" изгоряла през същата година, и градът останал без театрален салон било поръчано до него да се построи и сграда за събрания и театри.
След две години новата часовникова кула и зала "Съединение" били завършени и тържествено открити. Кулата се използвала от пожарникарите, тъй като високите сгради били все още рядкост и от нейната височина се виждал целия град. Денем с разноцветни флагове, а нощем с фенери наблюдателите сигнализирали за пожар. Противопожарната дейност била преустановена след прекарването на телефон на пожарната команда през 1898 г. Часовниковият механизъм бил купен от Англия и монтиран на кулата от известния революционер Отон Иванов.
Аладжа манастир
Аладжа манастир е разположен на 17 км. северно от Варна в отвесен скален масив на френгенското плато. Манастирът е верига от килии, помещения, две църкви и параклис на няколко етажа. Южно от манастира от същия скален отвес се намират и катакомбите- вероятно отшелнически килии и гробници на монаси.
Вероятно манастира е започнал своето съществуване в края на първото българско царство. Особено активен е бил през второто българско царство и първите векове на турското робство.
В миналото храмът е бил богато декориран със стенописи, които вероятно са станали и причина манастирът да бъде наречен "аладжа" (пъстър, многоцветен). Аладжа манастир прекратил активното си съществуване през XVII - XVIII в.
Азизие Джамия
Историята не помни точна дата на построяването на тази джамия, но се споменава година около 1795 г.
Характерно за строежа на всички джамии е, че молитвените им ниши сочат към Мека, както е и при Азизие джамия. Джамията е ниска еднопространствена сграда, със скатен покрив в средата на малък двор. Минарето се издига на западната стена вдясно от входа и е с квадратна основа, която след нивото на джамията преминава в кръг. Интересен е фактът, че в Азизие джамия михрабната ниша е украсена със златна врата от каабата в Мека, което не е характерно за останалите джамии. Над входната колона е разположен балкон, в който по правило, зад декоративни решетки е мястото за молитва на жените.