Хасково

^{Хасковският регион е разположен в югоизточната част на България върху територия от 5 541 кв. км. В него са включени долината на р. Марица, Хасковските възвишения, Горнотракийската низина, Сакар планина и Източните Родопи. На югоизток достига до държавната граница с Гърция и Турция. Регионът се характеризира с умерен континентален климат. През него минават коритата на реките Марица, Арда и Тунджа, а пътищата, свързващи Средиземноморието с Тракия и Родопите, изградени по тяхното поречие, датират от античността. Запазени са десетки паметници от тракийската епоха, гръцката античност, римските времена, Средновековието и Ренесанса.}

^{Останките от тракийски селища в региона датират от 1000 години пр. Хр. Акрополи, светилища, скални рисунки, гробници и долмени са сред монументите, които дават богата представа за тракийската култура. Монолитни крепостни стени, кули и укрепления от времената на Римската империя и Средновековието са разположени на почти всеки хълм в околността. Всички те са част от Римската, а по-късно – от Византийската империя и са служили за защита на пътищата към Константинопол. В периода XIV-XIX век регионът е бил част от Османската империя и по тази причина са налице множество съхранени джамии. Уникални архитектурни елементи от Възрожденския период са също запазени и могат да бъдат разгледани.}

^{Географското разположение при границата с Гърция и Турция е определило Хасковския регион като кръстопът на различни култури, религии и традиции. Тази комбинация е създала културно богатство, правещо региона силно атрактивен за туристи.}

^{Гр. Хасково е на повече от 1000 години, но доказателствата за селищни образувания датират отпреди 7000 г.}

^{Монумент "Света Богородица"
Паметникът на Света Богородица е открит на 08.09 2003 г. Разположен на върха на Младежкия хълм, той се вижда от почти всички части на града. С внушителните си размери от височина 32,8м., дължина на статуята 15 м. и тегло 80 тона, монументът има номинация за книгата на рекордите на Гинес в раздел “Религия” през 2004 г. Света Богородица се счита за покровителка на града. Статуята на Девата е един обединяващ символ, който е събрал в себе си традицията на християнските добродетели, върху които се гради бъдещето на града.}

^{Паметник на Капитан Петко войвода (1844-1900)
Капитан Петко е бил известен войвода в Хасковския район. Той е водел дружина въоръжени мъже, които са защитавали българското население от злоупотребите на турците и са се криели и живели по горите. След Освобождението неговия отряд остава да охранява този район, защото според Берлинския конгрес земите на юг от Стара планина остават зависими от Турция до Съединението на България. Паметникът е готов през 1963 г.}

^{Сградата на Музея и Библиотеката
Музеят има няколко експозиции. Най-древният етап от културно-историческото развитие на района е проследен в експозиция “Археология”. В нея са показани материали от археологическите проучвания на обекти от Праисторията, Античността и Средновековието – предмети на бита, оръжия, накити, произведения на изкуството, монети. Материалната и духовна култура на населението от Хасковска област от Ново време е отразена в експозиция “Етнография”. Показани са характерни обреди, носии, накити, тъкани и занаяти. Интересни са експонатите, свързани с традиционното за района отглеждане и преработка на сусам и тютюн. Акцентирано е и върху производството на медни съдове. Национално-освободителните борби на населението от Хасковския край в периода на османското владичество до Освобождението на България през 1878 г. са показани в експозицията “Възраждане и национално-освободителни борби”. Особено внимание е отделено на представяне на просветното дело, борбите за самостоятелна българска църква, изграждането на революционни комитети в региона, развитието на занаятите, търговските пътища и търговията.
Библиотеката разполага с Музикален отдел, Отдел за изобразително изкуство, Читалня и Заемна.}

^{Старата джамия
Нарича се Ески джами, защото на нейното място е бил построен първият мюсюлмански храм на Балканския полуостров при завладяването му от турците. Построена е през 1395 г.}

^{“Св. Богородица”
Първата църква в града, тя е и най-голямата. Тази й сграда е построена през 1837 г. Архитектурата на църквата се нарича базилика. Строеж на църква по време на турското робство се е разрешавал само със султански ферман. Средствата за нея са от дарения на заможни търговци и занаятчии.}

^{Шишманова къща
Шишмановата къща е на Христодул Вълчев Шишманов, един от най-богатите търговци в града. Той е бил пръв представител на християнското население пред турските власти, защитник на българските интереси. Цялото му семейство участва в социалния живот на града.
В тази къща в момента е подредена експозицията “Домашни занаяти в Хасковския край”, като централно място е отделено на тъкачеството, обработката на вълна, сученето на коприната и преденето на памука.}

^{Паскалевата къща
Чорбаджи Паскал е бил също влиятелен и богат търговец, участващ в хасковската община по време на Възраждането. В тази къща е изнесена експозицията “Градският бит от следосвобожденската епоха”. Проследен е преходът от традиционния селски към градски бит на местното население от втората половината на ХІХ в. През ХІХ в. в условията на икономически подем и нови производствени потребности на забогателите занаятчии и търговци се слага началото на ново решение на пространствената композиция на къщата и нейната украса. Едни от най-характерните промени са увеличеният обем и растящата височина. Жилищните помещения се изнасят на горния етаж, а стопанските остават в приземния или в отделни сгради.}