Горна Оряховица

^{Град Горна Оряховица (40 829 жители, 160 м надморска височина) се намира в северните склонове на Търновското възвишение, на 7 км североизточно от Велико Търново, 3 км северозападно от Лясковец и на 247 км от София.}

^{ИСТОРИЯ}

^{Първите сведения за селище по тези земи датират от втората половина на петото хилядолетие преди новата ера и са свързани с руините, открити в близост до местността Блатото, която се намира непосредствено до гимназията в град Горна Оряховица. Руините са от правоъгълни постройки, изградени от глина и треви. В района са открити и следи от ранни тракийски селища, предимно в местността Пчелно място, която се намира на около 3 км източно от Горна Оряховица, между възвишението Камъка и Арбанашката могила. Обитатели на селището са били племето кробизи. Самото селище е имало значителни измерения, разпростирало се е върху територия от повече от 100 декара.
Крепостта Камъка е била издигната за да осигурява закрила на селището, което просъществува от 5-1 век преди новата ера чак до идването на Римляните, които завладяват територията и по-късно изграждат свое собствено селище върху руините от предходното. Новото римско селище постепенно придобива изключително икономическо влияние, предимно заради отглеждането на грозде и производството на вино от него. Селището съществува до идването на Славяните по тези земи (6-7 век от новата ера). Няма достатъчни доказателства говорещи за селищен живот в региона в периода 7 – 12 век. След възстановяването на Българската държава в края на 12 век съществува особена необходимост от протекция на новата столица Търновград. През периода са изградени няколко крепости-караули, сред които крепостта Раховец, която се намира на 4 км северозападно от съвременния град Горна Оряховица.
По време на Турската инвазия турците завладяват крепостта без да я разрушават. Раховецпросъществува до 1444, когато Владислав III Варненчик я разрушава. По турско време в региона възникват три малки села –Мала, Средна и Голяма Раховица.
Постепенно Горна Оряховица се превръща във водещ икономически център, особено през епохата на Възраждането. Занаятите процъфтяват, а търговията е сред най-активните в цяла северна България. Всеки петък в града се организира пазар за добитък, земеделска продукция, дървен материал и дървени въглища. През 1822 година в града е открито манастирско училище, а през 1827 година частното училище на Отец Герасим Стойков, което през 1835 година става обществено. В периода между 1850 – 1859 година са открити две нови училища – първото девическо училище и първото средно училище, организирано от Иван Момчилов.
През 1870 година Горна Оряховица е официално обявен за град. Градът има 4700 жители, 1200 къщи и 5 църкви. Населението на града взема активно участие във всички прояви свързани с националноосвободителния процес и борби в региона. Васил Левски организира революционен комитет в града през 1869 година. По време на подготовката на Априлското въстание Горна Оряховица е определена за център на първи революционен окръг, чиито апостол-водач е Стефан Стамболов.
След освобождението градът се развива като важен транспортен център, какъвто е и до днес. Близостта до Велико Търново, Арбанаси, изключителните манастири и многото забележителности в региона, превръщат града в туристически център.}

^{ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ}

^{Гостите в града могат да посетят градския Исторически музей, къщата на Сидер Главатар, Смесеното училище, църквите “Св. Никола” и “Св. Георги”, паметникът на Георги Измирлиев в центъра на града, както и паметниците на Васил Левски, Христо Ботев и Сидер Главатар.}

^{ОКОЛНОСТИ}

^{Руините от Средновековната крепост Раховец се намират на 4 км североизточно от Горна Оряховица. Гостите на града могат да посетят местността Бахадур, където могат да видят Средновековен Некропол, също чешмата “Св. Петка” и “Овчарската чешма”, от която някога по дървен тръбопровод е течала вода към крепостта Раховец. Руините от тракийска крепост на възвишението Камъка се намират на юг от Раховец. На 7 км западно от Горна Оряховица се намира Горски парк Божура.}