Дряново

^{Дряново се намира на 24 км от средновековната българска столица Велико Търново, на 22 км от Габрово и етнографските му комплекси, , на 17 км от Трявна с възрожденските архитектурни ансамбли и на 34 км от Севлиево, стария Хоталич.}

^{В района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров /100000 – 10000 г.пр.н.е./ - в пещерата "Бачо Киро". От времето на Второто българско царство са останките на средновековните крепости "Градът", "Боруна" и "Липово градище", възлови звена за отбрана на българската столица Търновград.}

^{Средновековната обител "Св.Архангел Михаил" е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград /1197-1207 г./.Процесията нощува край р. Дряновска под "Градът" и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура. Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското възстание. Намира се на 5 км. югозападно от гр. Дряново.}

^{Първото споменаване на името Дряново в исторически документ е от 1470г., но близо до сегашния град е съществувало селище от ХІ - ХІІ век. Векове дряновци са пазачи на средностаропланинските проходи и пътища през Тревненския Балкан, като за дейността си по поддръжката на комуникациите те получават от османската власт привилегии и специален данъчен статут. Възрожденско Дряново / XVIII – XIX в. / географски и икономически принадлежи към българските провинции, в които най–рано и категорично проникват модерните европейски обществено–политически и културни идеи. Дряново се лигитимира пред света като родно място на талантливи строители, наемани да работят на значими държавни обекти и в чужбина. Достоен ученик на прочутите майстори и носител на строителните им традиции е Колю Фичето / 1800 – 1881 /, творецът на класическата българска архитектура.}

^{Дряново… град сгушен сред красивите склонове на Средна Стара Планина, съчетал в себе си романтиката на миналото и настоящето. Съвременно Дряново пази вековните си традиции и историко–културните си ценности и продължава да се развива като административен, стопански и просветно–културен център.}